panorama-tvardica-kushta-za-gosti
dekor-lampa
Еко туризъм

Местността Хайдушка поляна: Името си е получила от преданията, че е била сборно място на хайдушките чети през турското робство. Издигнат е малък паметник с чешма. Всяка година в началото на август се провежда Общотвърдишки събор.


Местността „Цигумилката“ е красива местност в Козаревския балкан, продължение на планинското пасище „Дряна“. Тя е осеяна с грамадни блокове гранитни камъни, които като, че ли са струпани нарочно един върху друг от митична, свръхчовешка сила. Легендата разказва, че на това място Крали Марко е натрупал тези камъни, за да се защитава от Черния Арапин. Западно от тази местност, в низината, наречена „Шатов трап“, през която тече притокът на Козаревската река – Елова река, има същите камъни, разхвърлени по поляната и в красивата иглолистна гора.


Природната забележителност „Голямата топола” – в местност „Шатова нива”. Размерите на дървото Бяла топола са: височина 29 м, обиколка на стъблото 7,30 м, предполагаема възраст – 130 години, при надморска височина 300 м. Обявена е за защитен обект с внушителните си размери като представител на ponus alba.


Терените на Твърдишката планина са богати с пещери, пещерата „Пчена” се намира на север от Твърдица, в местността „Паисий”. Входът е разположен на 1280 м. надморска височина. Пещерата е диаклозна, развита в сарматски варовици с ярко изразен характер на умираща пещера. Наличието на капеща и стичаща се по стените вода дава възможност за развитие на образувания от вида на завеси и малки синтрови езера. По главната галерия на пещерата са се развили 2 пропасти с дълбочина 8 и 12 м. Дъната им са покрити с блокове, паднали от тавана. Втората галерия има оформена зала с височина от 2 до 5 метра. В самия край на пещерата от височина 15 м. тече поток с дебит 2 л/сек, натрупал слой с дебелина 2 м., който сифонира. Общата дължина на галериите е 152 м.


Пещера „Слънчев бряг”. Намира се в землището на рудник „Шешкинград”. Пещерата е едноетажна, разклонена, пропастна. Общата дължина на галериите е 101 метра. Входът е малък (0,9 на 1,1 м.). От него се слиза по комин 11,40 м. Следва удобна широка галерия. След няколко прага по около 2 метра се достига до диаклазна цепка. Образувания няма. Пещерата е лесно достъпна.


Пещера „Ботуша”. Намира се в землището на рудник „Шешкинград”, по течението на Студената река над четирите водопада. Суха пещера, няма образувания, леснодостъпна. Входът е на 5-6 метра от коритото на реката и е в основата на малък скален венец. Прониква се със стълба. Дъното е копано от иманяри.


„Водопадна” № 2 – Пещерата е в землището на р-к „Шешкинград”, от дясната страна на Студената река. Хоризонтална е, неразклонена, суха, леснодостъпна, без образувания. Входът е откъм реката. Общата дължина е 14 метра.


„Йонко”. Пещерата се намира на около 3 км. от р-к „Твърдица”. Входът е с размери 3.40/1.40. Пещерата е едноетажна, неразклонена, хоризонтална. Бедна е на образувания. Общата дължина е 80 метра.


„Богомилска пещера”. Името й идва от намерената тук плоча с интересен надпис: „Тук живя дед Митрик, водач на богомилската община”, датиран вероятно около 1018 год.


„Свирчинашка пещера”. Има стойност като археологическо находище. В нея е открита гробница. Намерените човешки скелети са с необичайно дълги крайници, а черепите с ниски чела и удължени долни челюсти. Заключението на изследователите е, че Твърдишкият район е обитаван още през каменната ера.


„Мъгливият сняг” – пропастна пещера, новооткрита. Проучвана от спелеолози през 2000 година. Оказва се, че е между първите най-дълбоки пещери в България. Влизането в нея е изключително опасно, дори и при наличието на специални съоръжения за проникване в пещери. Започва с отвес – 800 м, следват коридори и зали с дължина 2 300 м.


Крепости:

На няколко километра от градчето на самият Твърдишки проход се намират останките на древната крепост Градище. Предполага се, че името си град Твърдица носи от близостта й до твърдината. Районът не е добре проучен, но се счита, че крепостта е възникнала като тракийско укрепление, достроено и доразвито през византийския и българския период. Особено значение мястото придобива по време на Второто Българско Царство, когато е било част от Старопланинската крепостна система за защита. Ограденото от крепостните стени място е близо 25 000 кв.м., което води до заключението, че най-вероятно крепостта не е била само място за убежище при опасност за хората от близките села, но и заселено място. Днес там могат да се видят и останки на църква от 10-12 век с частично запазени фрагменти от стенописи.


Важен културен обект е Църквата "Св. Петка", която е била опожарена до основи през 1830 г., но благодарение на несломимия си дух твърдичани я изграждат отново през 1834 г. върху стари църковни основи, датирани около 1570 г. Иконостасът и иконите са с висока художествена стойност. При направено проучване са установени три периода на изписване. Стенописите от първия период са изобразявали само строга монументална архитектура. Вторият период е от втората половина на XIX век. Третият период от изписването на храма е най-съществен, с най- много сцени и декорации. Предполага се, че автор на това изписване е художникът - Кирил Кънчев. Той повтаря сцената с "Бог - Саваот" от предишния период, като я измества в западна посока без да надживописва фигурите. Тази етичност дава възможност на реставраторите да експонират сполучливо и по-цялостно различните етапи от изписването на храма. Реставрирани са иконите и иконостасът, без цокълните пана, на които са изобразени сцени от "Шестоднева", разкрити при проучването, част от свода в наоса, северната, южната и западната стени, както и оградната плоскост на емпорията.


Друг православен храм от епохата на Възраждането е църквата "Св. Архангел Михаил" в кв. Козарево, построена е през 1843 година.