panorama-tvardica-kushta-za-gosti
dekor-lampa
История на Твърдица

Историята е едно безкрайно пътуване назад в миналото. Тук ще се опитаме да се върнем назад по пътеките на твърдишките древности. Твърдица е град в Централна България, намира се в Сливенска област и е административен център на община Твърдица. Отстои на 45 км. западно от Сливен и на 290 км. източно от столицата София. Град Твърдица е разположен в южното подножие на Елено-Твърдишкия дял на Стара планина. В южната част на Твърдишката котловина се намира живописният язовир Жребчево. От Твърдица започва най-краткия проход между Северна и Южна България - Твърдишкият, минаващ по долината на река Твърдишка, където впечатление правят причудливите й меандри. Районът на Твърдица е обитаван от дълбока древност. Първото досега известно поселище е датирано от новокаменната епоха (ІІ хил. пр. Хр.). Следи от него са открити в долните културни пластове на селищна могила “Кицова”, разположена в южната част на рида „Лагун”, там са намерени оръдия на труда и керамични фрагменти. При "Кицова могила" са разкрити следи и от тракийско заселване през І хил. пр. Хр. Заселвания от римския период има в почти всички селища на община Твърдица, такова е било разположено върху рида "Лагун". Кръстопътното значение на региона се засилва особено когато Константинопол става столица на Източната римската империята.

През ІV - VІ век се изграждат редица крепости в старопланинските проходи за защита от нахлуването на варварски племена. Част от тази отбранителна система са крепостите: „Градището” над Твърдица ,„Градището” над кв. Козарево, „Калята” - североизточно от Шивачево. Поради стратегическото си положение - на входа на прохода, районът на Твърдица с прилежащите му крепостите, имал важно значението и през Средновековието. По времето на Втората българска държава ролята на Твърдишкия проход значително нараства, когато столицата става Търново. Названието Твърдица произлиза от старобългарската дума твърдина (крепост, укрепление), и е свързано с крепостта "Градището", намираща се на 1.5 км северно от града. Крепостта първоначално е изградена по времето на траките, но е поддържана и доразвивана през ранновизантийска епоха, като достига своя връх през ХІІ – ХІV век, когато става крепост-град. Смята се, че крепостта е била постоянно селище, а не място в което да се крие местното население в случай на вражеско нападение. За това говори и използваното име "Градището", което обозначава твърдина с големи размери и важна роля в историята на региона.

Византийският хронист Мануил Фил, възпяващ подвизите на Михаил Глава, във връзка с похода му срещу българския цар Ивайло през 1278 год., споменава и за Твърдица : "Червезица е свидетел за Твърдица, Мъглиж пък е съсвидетел с Крън..та всеки очевидец да узнае за това.". Днес, от средновековния "Твърдица" са запазени значителни части от крепостните му стени, достигащи на височина до 5 м., които заграждат площ от 25 000 кв. м. Пред източната стена на крепостта се намират развалини на средновековна църква (Х-ХІІ в) със запазени стени до 1,5 м. и следи от стенописи. По време на османското робство селището носи името Фертижи–Кюберан, като втората част на името се прибавя за село, в което успоредно има турска и българска община. През Руско–турската война от 1828-1829 г., с оттеглянето на руските войски, за да се спасят от жестокостите на турците, една трета от населението на Твърдица (683 души - 156 семейства) се изселват в Бесарабия (Молдова) и създават там селище със същото име. През тези размирни времена за останалото християнско население настъпват тежки години на изпитания. Интерес представлява добре организираната археологическа експозиция в читалище „Св. Св. Кирил и Методий“, както и отделната етнографска сбирка.